Кой не е похапвал от този кекс още като малък, когато баба ти те заведе на гости на тетка ти Тинчето или у съседката да разменят кройки и да си подаряват силно казано "ароматни" сапуни в хартиени опаковки, закупени от градските хали. Не помня колко пъти през живота си съм яла кекс и май всички разновидности познати в нашата кухня, но и до ден днешен мога да ви кажа, че кексоправенето си е изкуство. Уж лесна на пръв поглед рецепта, но има какво да се обърка, ако още сте лаик в кухнята.
Помня например кога за първи път оплесках точно този кекс и пак ще уточня не по моя вина. Просто някой беше решил, че както една чаша от 200 мл е 200 г захар, защо да не брои така и брашното и беше описал да се нахакат около 400 г брашно на тази чудесия. Още тогава ме съмняваше, но си казах, ще изпълнявам стъпка по стъпка. От това горе долу време не изпълнявам рецептите така. Доверявам се на моето усещане и ако не ми се струва редно, не го правя, пък каквото ще и да пише. Поне знам, че ако сбъркам, няма да
Аз отдавна бях хвърлила поглед на тази, ако трябва да съм честна, защото у дома си хапваме често пилешко като цяло. Когато е българско и от проверени производители като Лудогорско пиле, няма причина да не го включваме в менюто, пък и аз никога не злоупотребявам - гледам да редувам понякога месни с безмесни рецепти, за да има баланс във Веселената.