Понеже от години си водя ДНЕВНИК НА УЧИТЕЛЯ , сега ми се струва уместно да добавя в него и ето този текст, който тази сутрин ми се наложи да напиша на страницата си във фейсбук:
Вчера написах поредно есе от моя ДНЕВНИК НА УЧИТЕЛЯ (водя го от много години!), то е със заглавие: Как тече специалната операция по подготовката на моето най-ново "съвсем законно" изхвърляне от училището? . Днес имам да допълня нещичко, щото, както е тръгнало (понеже, както е известно, живеем в интересни времена!), всеки ден ще има нови и нови събития и случки, достойни за отбелязване, обнародване, увековечаване. Ето какво стана вчера, ще се постарая да бъда пределно кратък.
Симпатизиращи ми колеги в училището, в което работя, ме известиха, че учителка по история (която, естествено, е с пределно ясни и твърди комунисто-путински и антиевро-американски убеждения !) се провикнала в учителската стая с ето този тъй съкровен и патетичен душевен отклик, зов, призив, рев или възглас: